На 14 октомври се навършиха 110 години от рождението на Хана

На 14 октомври се навършиха 110 години от рождението на Хана Аренд – мъдрец с политическа мисъл, която трайно бележи културата на 20 век. Учи философия при Хайдегер, Хусерл и Ясперс.

Родената в Германия еврейка отпътува за Франция, след идването на власт на нацистите през 1933. През 1941, след немската окупация е интернирана в концентрационния лагер Гурс, само че съумява да избяга след няколко седмици, след което същата година емигрира в Съединени американски щати. Там преподава в няколко американски университета и се утвърждава като един от основоположниците на това, което през днешния ден се назовава, " политология ". Творчеството й включва над 450 труда.

(Hannah Arendt, c. 1963)

Ако зададете на някого от това потомство два елементарни въпроса: Какъв желаете да бъде светът след петдесет години? и Какъв желаете да бъде животът ви след пет години?, то отговорите много постоянно са предшествани от: " Ако светът към момента съществува… " и " Ако съм жив дотогава… " За постоянно срещания въпрос: " Кои са те, това ново потомство? ", човек се изкушава да отговори: " Тези, които чуват тиктакането. " А на другия въпрос: " Кои са тези, които изцяло ги отхвърлят? " отговорът може да бъде: " Тези, които не знаят или отхвърлят да се изправят против нещата такива, каквито са.

В контраст на отмъщението, което е естествена, автоматизирана реакция на закононарушението и което, заради необратимостта на процеса на деяние, може да се чака и даже да се предвижда; актът на прошката в никакъв случай не може да бъде предсказан – това е единствената реакция, която се демонстрира ненадейно и по този метод се резервира, оставайки си въпреки всичко реакция, нещо от истинския темперамент на действието.

Прошката е ключът към действието и свободата.

Дейността сама по себе си е извънреден прерогатив на индивида – нито животното, нито Бог е кадърен на такава – и само активността е напълно подвластна от непрекъснатото наличие на други хора.

Никое наказване в никакъв случай не е имало задоволително мощност, а да предотврати осъществяването на закононарушения. Напротив, макар наказването, последвало първата демонстрация на някое закононарушение, неговото повтаряне е доста по-вероятно в сравнение с първичната му демонстрация в миналото е била.

Обещанията са неповторим човешки метод за предписание с бъдещето, правейки го предсказуемо и надеждно до степен, налична за човешките сили.

Проблемът с лъжата и измамата зависят напълно от ясната визия за истината, които лъжецът и измамникът желаят да скрият.

В този свят, в който влизаме, появявайки се от нищото и изчезвайки в нищото, битие и поява съвпадат…

Загубата на човешки права директно съответствува с преобразяване на личността в биологичен образец.

Ние не се раждаме равни; ние ставаме равни като членове на някоя група и в действие на решението на взаимно гарантиране един на различен на равни права.

Действие без име, без " някой ", който да се свързва с него, е безсмислено.

Където всички са отговорни, никой не е; изповядването на групова виновност е най-хубавата мярка против откриването на виновниците, а самата големина на закононарушението е най-хубавото опрощение да не се прави нищо.

Тълпата желае да влезе в историята дори и с цената на опустошения.

Тълпата е на първо място група, в която има фрагменти от всички съсловия. Затова е по този начин леко да се одобри тълпата за народ.

Революционерите не вършат революции. Революционерите са тези, които знаят по кое време властта лежи на улицата и могат да я вземат.

Между тези, които основават блестящи и остроумни концепции, и тези, които реализират жестоки и свиреп действия, се простира бездна, която не блокира с никакви логичен структури.

Мненията са образувани в процеса на открита полемика и обществен спор, а където не съществува опция за образуването на отзиви, може да има настроения – настроенията на масите и настроенията на хората, като последните са не по-малко капризни и ненадеждни от първите, – само че няма отзиви.

Никаква друга идея не е останала, с изключение на най-древната от всички, тази, която още от началото на нашата история е определяла самото битие на политиката – идеята на свободата против тиранията.

В изискванията на робия е по-лесно да действаш, в сравнение с да мислиш.

Никой, чиито мисли са заети с история и политика, не може да не бъде наясно за голямата роля, която насилието постоянно е играло в човешките дела; и на пръв взор е много изненадващо, че до насилието се прибягва толкоз рядко в специфични случаи.

Никакъв човешки живот, даже и животът на отшелника в естествената пустиня, не е вероятен отвън свят, който директно или непряко свидетелства за наличието на други човешки същества.

Нищо и никой не съществува в един свят, чието съществуване не допуска фен.

За да бъде свободен в една ера като нашата, човек би трябвало да е в позиция на власт. Това единствено по себе си ме прави амбициозна.

Икономическият напредък може един ден да се окаже по-скоро проклинание, в сравнение с благословия; и при никакви условия няма да може да докара нито до независимост, нито да съставлява доказателство за нейното битие.

Когато ни споделяха, че под независимост се схванало свободното предприемачество, ние направихме прекомерно малко, с цел да се разсее тази чудовищна неистина. Твърдим, че благосъстоянието и икономическото богатство са плодовете на свободата, а би трябвало да сме първите, които знаят, че този тип на " благополучие " е същинска берекет единствено в тази страна, само че е незначителна берекет спрямо същинските политически свободи като независимост на словото и мисълта, на събранията и сдружаването, даже и при най-хубавите условия.

Културата се отнася до обектите и е феномен на света; заниманието се отнася до хората и е феномен на живота.

Предсказанията на бъдещето не са нищо друго, с изключение на прогнози на актуалните автоматизирани процеси и процедури, които евентуално ще се осъществен, в случай че хората не работят и в случай че нищо ненадейно се случва; всяко деяние – за положително или за неприятно – и всяко произшествие безусловно унищожава целия модел, в чиито рамки се оформя предсказанието и където намира своите доказателства.

Любовта е " тежестта на душата ", нейният закон за гравитацията, който довежда душата от придвижването до нейния покой.

Любовта по своята същина не е от този свят и тъкмо затова, а не тъй като се среща толкоз рядко, тя е освен аполитическа, а е антиполитическа, даже най-мощната от антиполитически сили.

Нещата, които би трябвало да научим, преди да можем да ги вършим, ние ги учим като ги вършим.

Тъжната истина е, че множеството зло се прави от хора, които не се замислят дали са положителни или неприятни.

Човешкото възприятие за действителност изисква от хората да вдървен чисто пасивната даденост на своето съществуване – не с цел да го трансформират, а с цел да им стане по-разбираемо и да му дадат опция за цялостна изява, тъй като в противоположен случай би им се наложило пасивно да страдат.

Разбирането значи събрана подготвеност да срещнеш действителността, каквато и да е, и да и окажеш опозиция.

Победата на тоталитаризма може да съвпадне с разрушението на човечеството.

Тоталното владичество не позволява свободна самодейност във всяка област на живота.

Поради самата си същина хубавото е изолирано от всичко друго. Няма път, който да води от хубостта към действителността.

Малко девойки са по този начин добре завършени, както положителният кон.

Изолацията и самотата не са синоними.

Няма рискови мисли. Мисленето единствено по себе си е рисково.

Това е рецептата, по която съм живяла: Подготвяй се за най-лошото, очаквай най-хубавото, приемай което пристигна.

Снимкa: Hannah Arendt, c. 1963., Jewish Chronicle Archive/Heritage-Images, britannica.com